#огън

В един момент спираш да слушаш разговорите на другите и тогава започваш да осъзнаваш, че през цялото време е било притеснително тихо вътре в теб. Поемаш въздух и нарушаваш тишината, започваш да говориш, да визуализираш мечтите си, изграждаш себе си и осъзнаваш, че толкова дълго време си слушал другите и си пренебрегвал себе си, че света вътре в теб е останал запустял. Еми да, време е да поставиш себе си с предимство пред другите!

Още чакам деня, в който ще поставя себе си на първо място, дано някога настъпи.

Всеки ли живее с мисълта, че сега страда за нещо по-добро в бъдещето? Или на всеки му трябва по едно напомняне, че страданието сами си го причиняваме, липсата на възможности е всъщност липсата ни на виждане и изграждането на бариери от нас самите, а не нещото наречено “нямам избор в момента”. Защо рискът е придобил толкова негативно значение, защо сигурността е на пиедестал, не е ли страхът ни да помолим някого за помощ причината да стоим на грешното място или с грешните хора и да наричаме това сигурност?

Ако всеки един човек около теб, знаеше колко пъти си се отчайвал, колко пъти си бил на ръба да се откажеш, колко време си прекарвал в саморазрушителни мисли, колко пъти си си давал сам кураж да продължиш, колко пъти думите на най-близките са те изяждали от вътре и са палили неугасими пожари на ярост, умора и разочарование, причиняващи недоверие към всеки следващ път, когато опитваш или мечтаеш. Само ако знаеха, никой нямаше да си позволи да ти каже - “ Абе недей, то на тебе ти е лесно, какво приказваш”. На никой не му е лесно, но всеки преценя на кого и какво може да довери.