#bg art

Не се намираш на правилното място сега, но живееш с надеждата един ден да го намериш. Но стоенето на това неправилно място те променя. В един момент почваш да се чудиш какво иска новото “Ти” ?

- Старите ти навици май умират трудно?

+ Той(Тя) не е навик, а човек, по-сложно е…

Ако те чакам, нали няма да ме накараш да чакам завинаги?

Седях търпеливо в чакалнята, а когато затворих очи видях част от мечтите си. Знаех, че не съм на правилното място, но знаех че не винаги можех да получа това, което искам. Знаех, че живота не винаги е устроен в моя полза, но тайно се надявах, че този път ще се получи, тайнично се надявах да ми се случи нещо специално.

Бъди какъвто си, но на каква цена би попитал някой човек? Аз лично не таксувам, така че, който и да си, сигурно си прекрасен по твой начин.

Friendly reminder :)

Няма грешен отговор в разговора ни, няма грешна тема, няма неудобство има само интерес. Тогава какво чакаш, сподели ми всичко, аз ще съм онзи човек, който ще умира от любопитство за всеки един детайл от теб. Аз ще съм онзи човек, който цяла нощ ще чака обаждането ти, аз ще съм добрият приятел, който ще премине плавно от зоната на приятелството към любовта. Защото понякога нещата са така, вървят ръка за ръка, също както очите ми не отлепят поглед от твоите и си личи, че има нещо, има нещо, което си заслужава между теб и мен.

Чакал ли си някого да се върне? Чакал ли си го с убеждението, че ще го няма ден, два, седмица? Чакал ли си някого, който не се е върнал? Питал ли си се въпроси, които са те довели до умора, безсилие? Изпитвал ли си онова чувство на примесен яд и тъга, усещането, че ти нямаш какво да промениш за момента и трябва да чакаш, чакаш, чакаш, да си търпелив, да си ужасяващо търпелив? Защото мен търпението ме прави студена и непукистична. А, аз обичам да ми е топло, обичам да поддържам отношенията си топли и близки, студенината убива, тя те обезсърчава, тя те наранява, не, ти се нараняваш за другите, за техните грешки, за техните избори. Искам да се изправя срещу всичките си страхове и да ги преборя, искам да покажа на себе си, че мога, мога всичко, което си наумя. Мога по-добре и без тях.

Един от най-трудните осъзнати уроци е, че когато всички те нараняват, единственият, който може никога да не те нарани си самият ти, ако се научиш да бъдеш добър със себе си и да си вярваш повече.

Още чакам деня, в който ще поставя себе си на първо място, дано някога настъпи.

усойница

излюпила се в инкубатора на самотното ти съзнание,

замъгляваща очите и възприятията ти за света и за самия Теб,

пръскаща вкусна, сладострастна, пристрастяваща отрова в устата ти,

увиваща се стегнато около гърлото ти

и спираща дъха ти.

свикваш.

затваряш очи.

преглъщаш.

поемаш въздух едва.

измамно гладката ѝ кожа продължава да пълзи надолу,

където впива острите си зъби

в топлото ти сърце.

и всичко Твое се влива в миризливата ѝ ненаситна паст.

изпива те отвътре, целия

и се шмугва обратно в земните недра.

оставя на повърхността труп -

една празна черупка.

причина за смъртта - самозаблуда

Лютива Мента

My recent layout process!