#бг арт
Не се намираш на правилното място сега, но живееш с надеждата един ден да го намериш. Но стоенето на това неправилно място те променя. В един момент почваш да се чудиш какво иска новото “Ти” ?
Ако не мога да приема нещо, значи не съм се отказала и все още има време да го променя.
А най-боли, когато си бил до някого в добро и лошо, а когато ти започнеш да израстваш или пък да пропадаш него го няма.
Ще се срещнеш с хора, които ще ти се сторят познати. Ще видиш хаоса в тях и няма да се уплашиш. Ще бъдат по-разрушени от теб и тогава ти ще трябва да се стегнеш и първо да подредиш техния рязпилян хаос, за да излекуваш своя.
“В този живот даваш всичко от себе си само веднъж, всеки следващ път никога не е същото…”
Един от най-трудните осъзнати уроци е, че когато всички те нараняват, единственият, който може никога да не те нарани си самият ти, ако се научиш да бъдеш добър със себе си и да си вярваш повече.
Всеки ли живее с мисълта, че сега страда за нещо по-добро в бъдещето? Или на всеки му трябва по едно напомняне, че страданието сами си го причиняваме, липсата на възможности е всъщност липсата ни на виждане и изграждането на бариери от нас самите, а не нещото наречено “нямам избор в момента”. Защо рискът е придобил толкова негативно значение, защо сигурността е на пиедестал, не е ли страхът ни да помолим някого за помощ причината да стоим на грешното място или с грешните хора и да наричаме това сигурност?
Ако всеки един човек около теб, знаеше колко пъти си се отчайвал, колко пъти си бил на ръба да се откажеш, колко време си прекарвал в саморазрушителни мисли, колко пъти си си давал сам кураж да продължиш, колко пъти думите на най-близките са те изяждали от вътре и са палили неугасими пожари на ярост, умора и разочарование, причиняващи недоверие към всеки следващ път, когато опитваш или мечтаеш. Само ако знаеха, никой нямаше да си позволи да ти каже - “ Абе недей, то на тебе ти е лесно, какво приказваш”. На никой не му е лесно, но всеки преценя на кого и какво може да довери.
Преди исках кола, за да спра да изпускам всички онези красиви залези и изгреви. А сега стоя в колата си, слушайки тъжна музика, не знаейки какво точно чувствам, мислейки си как знам 12 различни маршрута до дома ти и се чудя, кое точно ме спира да дойда и да те потърся ?
Само знам, че е истина, задържиш ли се прекалено дълго време на място, което е токсично за теб, свикваш и после сърце не ти дава да си тръгнеш.
Да смениш пътя, обстановката, хората около себе си не е толкова лесно, колкото казват. Най-вече, когато започнеш да разбираш, че твоя начин да промениш всичко около себе си е първо да изкорениш всичко, за което си се представял и да се засееш отново в почвата.
Много хора няма да те разберат. Няма да разберат изборите в живота ти. Много хора ще се отдръпнат от теб и няма да те потърсят, защото е по-трудно да останеш до някого в трудните му моменти. Много хора ще те нарекат драстично променен/а, дори луд. Но никой няма да дойде и да те попита, кой побеждава във вътрешната битка и принудителните промените, през които преминаваш вече сякаш цяла вечност…
“Мисля за всичко, от което се отдалечих, за всички, които оставих в миналото. Причините поради, които се отдалечих, обясненията, които така и не дадох на всички близки хора, защото не ми се говориш. Всички хора, които загубих, ако изобщо те са били загуба. Не знам, а в стреса дори някои неща не ги помня, всичко стана толкова бързо и неочаквано, че пазенето на всичко в тайна между мен и мен, започна да ме кара да се убеждавам, че няма по-добър слушател и съветник от собствената ми душа.”
“Нямам търпение да видя как ще ме удържиш далеч от теб след като аз вече съм решила да не се спирам пред нищо и никого.”
Ти винаги си бил добър приятел,
аз просто изчезнах,
без да обясня,
от страх,
че всичко ще разваля…
Промените, събитията в живота, които човек, който е в застой, очаква с нетърпение, но какво правиш, когато промените са толкова много и тотално променящи твоя начин на живот и характер, когато години наред всичко е било прекалено тихо и ти си забравил какво е било да се живее и сега ти е ужасно трудно, ужасно бавен си в свикването с най-малките промени, закърнял си…
