#бг размисли
Покани ме да вляза в сърцето ти,
но не ми каза, че ще чакам на опашка.
-Л.Л.
Всички сме вече на възраст,
в която всеки е минал през тежката любов,
тази изпепеляващата..
и само най-смелите са оцелели от нея
и са готови да обичат отново.
-Л.Л.
Не се намираш на правилното място сега, но живееш с надеждата един ден да го намериш. Но стоенето на това неправилно място те променя. В един момент почваш да се чудиш какво иска новото “Ти” ?
Ако пламакът гори вечно, то тогава ме чакай, дали с крачка напред, дали с крачка назад, аз ще се връщам, защото оставих нещо там в миналото, оставих моята любов, моето сърце и не си ги искам, защото в тоз живот даваш всичко от себе си само веднъж…после нищо не е същото.
Ще се срещнеш с хора, които ще ти се сторят познати. Ще видиш хаоса в тях и няма да се уплашиш. Ще бъдат по-разрушени от теб и тогава ти ще трябва да се стегнеш и първо да подредиш техния рязпилян хаос, за да излекуваш своя.
“Джия бе различна. Обичаше да ми чете любимите си книги, докато пиех следобедното си кафе и с наострено моливче винаги подчертаваше там, където й се струваше, че си заслужава да препрочете. Но тя никога не се връщаше назад, никога не прелистваше старите страници, никога не търсеше в миналото, тя го забравяше един миг след като бе приключило. Дали вече бе забравила и мен ? ”
- из спомените за един човек, които още търся и не си позволявам да забравя.
“Малките неща винаги наклоняват везната, така както и пешката може да обърне играта.”
Преди исках кола, за да спра да изпускам всички онези красиви залези и изгреви. А сега стоя в колата си, слушайки тъжна музика, не знаейки какво точно чувствам, мислейки си как знам 12 различни маршрута до дома ти и се чудя, кое точно ме спира да дойда и да те потърся ?
Само знам, че е истина, задържиш ли се прекалено дълго време на място, което е токсично за теб, свикваш и после сърце не ти дава да си тръгнеш.
Много хора няма да те разберат. Няма да разберат изборите в живота ти. Много хора ще се отдръпнат от теб и няма да те потърсят, защото е по-трудно да останеш до някого в трудните му моменти. Много хора ще те нарекат драстично променен/а, дори луд. Но никой няма да дойде и да те попита, кой побеждава във вътрешната битка и принудителните промените, през които преминаваш вече сякаш цяла вечност…
страхът от удавяне
и от високо
няма да те спасят от това да не се удавиш
или да скочиш от високо
в морето на собствените си страхове
ще потънеш ли?
пълен с вода
и страх
или ще изплуваш,
благодарен, смел и жаден за още?
всички отговори са в Теб
Лютива Мента
като нощна пеперуда около нагорещената лампа
всеки път, когато се озовем близо един до друг
искам да усетя топлината ти.
да почувствам как туптиш вътре в мен,
да те изцапам със седефения си прах
и да те накарам да блестиш по-ярко,
докато накрая не изгорим и двамата…
а вселената сякаш иска да ни спаси един от друг.
разделя времето, местата,
пътищата и приоритетите ни постоянно.
… възможно ли е страстта да бъде спасена..?
Лютива Мента
спомни си…
колко е хубаво да купиш цветя от бабата на Витошка.
колко вдъхновение блести в очите на стария художник, който предлага изкуството си на безценица.
колко красиви залези са отразили очите ти
и колко изгреви са стоплили душата ти.
колко прекрасно е да се събудиш,
да виждаш и усещаш света,
да стъпваш по Земята боса,
да чуваш, чувстваш и твориш.
Твоят свят е твоето платно, любима моя.
Спомни си цветове, текстури, светлосенки.
Спомни си какво е перспектива.
Спомни си какво е да твориш
да дишаш и живееш
и забрави за всичко,
забрави за всички,
заради които затваряш очи
и преглъщаш себе си.
не бъди по-малко жена
заради някого друг.
♥️
Лютива Мента
Не доброто е тук, за да балансира лошото, а лошото е тук, за да балансира доброто.
