#бг тъга

“Тъкмо да се откажеш и нещо те побутва,

я към добро, я към лошо…”

- Старите ти навици май умират трудно?

+ Той(Тя) не е навик, а човек, по-сложно е…

Какъв е смисълът да правиш любов, ако ще я правиш всеки път по един и същ начин?

Ако те чакам, нали няма да ме накараш да чакам завинаги?

Ще се срещнеш с хора, които ще ти се сторят познати. Ще видиш хаоса в тях и няма да се уплашиш. Ще бъдат по-разрушени от теб и тогава ти ще трябва да се стегнеш и първо да подредиш техния рязпилян хаос, за да излекуваш своя.

Седях търпеливо в чакалнята, а когато затворих очи видях част от мечтите си. Знаех, че не съм на правилното място, но знаех че не винаги можех да получа това, което искам. Знаех, че живота не винаги е устроен в моя полза, но тайно се надявах, че този път ще се получи, тайнично се надявах да ми се случи нещо специално.

“Джия бе различна. Обичаше да ми чете любимите си книги, докато пиех следобедното си кафе и с наострено моливче винаги подчертаваше там, където й се струваше, че си заслужава да препрочете. Но тя никога не се връщаше назад, никога не прелистваше старите страници, никога не търсеше в миналото, тя го забравяше един миг след като бе приключило. Дали вече бе забравила и мен ? ”

- из спомените за един човек, които още търся и не си позволявам да забравя. 

Чакал ли си някого да се върне? Чакал ли си го с убеждението, че ще го няма ден, два, седмица? Чакал ли си някого, който не се е върнал? Питал ли си се въпроси, които са те довели до умора, безсилие? Изпитвал ли си онова чувство на примесен яд и тъга, усещането, че ти нямаш какво да промениш за момента и трябва да чакаш, чакаш, чакаш, да си търпелив, да си ужасяващо търпелив? Защото мен търпението ме прави студена и непукистична. А, аз обичам да ми е топло, обичам да поддържам отношенията си топли и близки, студенината убива, тя те обезсърчава, тя те наранява, не, ти се нараняваш за другите, за техните грешки, за техните избори. Искам да се изправя срещу всичките си страхове и да ги преборя, искам да покажа на себе си, че мога, мога всичко, което си наумя. Мога по-добре и без тях.