Не съм се отказала, защото е трудно, ако всичко вървеше гладко аз вероятно щях да тръгна по друг път. Обаче, факта, че съм виждяла сълзите ти, ме кара да знам, че трябва да остана, защото сълзи не се показват пред всеки, защото тъмнината в нас избира само хора, на които може да се довери.

И стените помнят,

и аз помня,

как допряни бяхме един до друг.

Защото така бе писано,

да се срещнем,

да се разделим,

да си обещаем,

да си оставим вратичка,

че някой ден ще се срещнем,

когато порастнем и помъдреем.

Е, вече знаеш ли какво искаш?

Защото аз съм там, където ти ме остави.

Чакам теб.

Животът все пак продължава след всичко и всички. Удряш дъното и варианта ти е един - да изплуваш.

Стари работи изплуващи на повърхността, докато всеки път търсиш в нечии очи, онези които никога не ще забравиш. Искаш да замениш нещо незаменимо и тогава разбираш, че всичко може да се замени само не и хората, които очите ти помнят с най-малкия детайл.

Промените, събитията в живота, които човек, който е в застой, очаква с нетърпение, но какво правиш, когато промените са толкова много и тотално променящи твоя начин на живот и характер, когато години наред всичко е било прекалено тихо и ти си забравил какво е било да се живее и сега ти е ужасно трудно, ужасно бавен си в свикването с най-малките промени, закърнял си…

“ Ще дойде време, когато си мислиш, че всичко е приключило. Това ще бъде началото. ”

-Луи Лямур

В живота има толкова много трудности, че дори за човека е трудно да бъде човек.

Любовта учи на много. Аз лично научих повечето текстове на Ed Sheeran, Sam Smith, Lewis Capaldi …

Защо трябваше да ми показваш най-хубавата страна на живота, след като тръгвайки си ми показа най-страшната…

За една секунда можеш да оправиш целия ми ден.

Ако избирахме в кого да се влюбиме, без колебание отново бих се влюбила в теб.

Сърцето уж е просто мускул, а усещам, че боли.

Но не е нещо страшно - просто тръгна си.

Залъгвам го със други,

залъгвам и ума си.

Но те са сякаш срещу мене - навсякъде ме лъжат, че си ти.

Бях се променила - малко по - щастлива,

но една случайна среща отново ме срина.

Разби на хиляди парчета постигната ми промяна.

И успях да разбера, че всичко е било измама.

Любовта при мен така работи - не си струва, ако не боли.

И с колкото и да те заменя на пиедестала си оставаш ти!

Хората мислят прекалено много за това, което нямат. Аз просто съм благодарна за това, което имам

Може би си трябваме, но сме прекалено разбити, за да го осъзнаеме.

Не ми липсваш ти, а начина, по който ме караше да се чувствам.

…и в мълчанието си ядосани

ще обвиним любовта за това,

че не се ценим…

Аз бях просто образ в разказа й, но никога главния герой.

Една истина успях да разбера - няма подходящ момент за трудните неща.

Не ми трябва специален момент или ден, за да ти кажа, че те обичам.

Живея сякаш досега съм била в плен и не искам да пропилея нито един мой ден.

•На някой хора толкова много им липсва внимание, че си въобразяват, че им обръщаш такова.•

•Гледаш го един такъв арогантен, леко сериозен, в душата изтормозен и въпреки това винаги се усмихва.•

●Живеем в свят на измислено доверие и фалшива любов, какво повече ти трябва, за да си нещастен.●

●Когато той ме докосва, усещам теб.●

•Разказ от Луната•

Когато ти си тръгна,

тя говореше,

азмълчах.

•Паля по една цигара, всеки път когато ме разочароваш.

Вече не мога да преброя кутиите.•